Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това.
Йорданка Белева
Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд – това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това.
Петър Чухов
болка
живеем като скачени съдове
никой не остава
непокътнат
правя си име
разпознаваем почерк
децата са ученици
бера плодовете на труда си
радвам се на успеха
децата завършват училище
канят ме да чета лекции
награждават ме за цялостен принос
децата ги няма
на награждаването
към себе си
да не хвърляш сянка
върху никого
| ISBN | 978-954-8692-72-4 |
|---|---|
| Размери, страници | 20×12.5 см., 112 стр. |
| Корица | Иво Рафаилов |
| Author |
