„Аквариус“ е независимо бутиково издателство за преводна и българска литература. Приносен в програмата ни е акцентът върху изключително стойностни, но неизвестни в България произведения на автори, писали в емиграция или приживе непубликувани и новооткрити през последните десетилетия.
Изграден на три равнопоставени взаимопроникващи се нива, романът „Някой си господин Пекелни“ справедливо може да бъде наречен литературоведски детектив. В търсене на доказателства за реалното съществуване на един малък човек, господин Пекелни, бегло споменат в романизираната автобиография „Обещанието на зората“ на легендарния мистификатор Ромен Гари, авторът проследява сложната, изпълнена с тайни и загадки съдба на самия Гари и отдава почит на литературата като възможност да се доближим до истината и да я поддържаме в паметта си. Въпреки преплитането на реалност и фикция.
Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово – от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на „високи форуми“, той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи… Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да дадат отговора на проклетите въпроси, които сфинксът на нашето време ни задаваше. Иван Радоев е от малцината, които реално задържат уважението и „рейтинга“, които още приживе си бяха спечелили. Това е съдба само на действително заслужилите строители на държавата на българската словесност.
Леон Даниел
Трайните неща“ от поетическото наследство на един голям български поет на ХХ век, „стихотворенията без дата“, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. Заради приближаването на по-младите поколения до тези образци, до непреходното им настояще.
От издателя
Светът от вчера (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881-1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици – Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна – чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Époque – с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните й идоли – от Рилке, Херцл и Ромен Ролан до Рихард Щраус, Фройд и Горки.
Но също, толкова отблизо, и с политическите трусове, с военните погроми и падението на света през двете Световни войни. Пред нас е и самият Цвайг – с всяка стъпка в писателската му кариера, с гражданските му позиции, илюзиите и вълненията, куриозите и страховете на живота му. В тази изповед-сбогуване писателят изгнаник Цвайг отпечатва блясъка и трагиката на епохата. Както и своя портрет – на заклет поклонник на културата и хуманист с идеал за свят без граници.
Роберт Зееталер е третият немскоезичен писател след Гюнтер Грас и Петер Щам, номиниран с романа си Цял един живот за една от най-престижните Международни литературни награди Ман Букър.
Въздействаща сила на тази малка по обем книга потвърждава, че добрата литературата не се създава непременно върху изключителен материал. Пред нас е целият обикновен живот на обикновения романов герой Андреас Егер, който с естествен стоицизъм приема всички изпитания и превратности на съдбата. Везната между баналното, понякога крайно в жестокостта си, и възвишеното се залюлява в редки моменти, но именно те правят от него човека, който е.
Разказът е изграден върху няколко времеви линии, които накрая се събират в завършен житейски кръг и прегледна събитийна мозайка. Плавните, почти незабележими преходи наред със спокойния ритъм, пълното отсъствие на патетика и поетичната простота на езика са като филтър от нежна светлина, смекчаваща суровостта на преживяното от героя на романа.
Сигизмунд Кржижановски (1887-1950). Роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на „Арбат“, сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская энциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек – техен съвременник – тогава и сега, със спокойната метафизична усмивка на Чешърския котарак, наблюдаващ от миниатюрната си мансарда кипящия живот на следреволюционна Москва. В генеалогията на фантастичния разказ Кржижановски е липсващото звено във веригата, започваща от По, Гогол и Андерсен, минаваща през Хотърн и стигаща до Борхес. Кржижановски е истински литературен гросмайстор, а „Автобиография на един труп“ съдържа някои от най-добрите му партии.
Ръкописите наистина не горят.
Момчил Миланов
