„Аквариус“ е независимо бутиково издателство за преводна и българска литература. Приносен в програмата ни е акцентът върху изключително стойностни, но неизвестни в България произведения на автори, писали в емиграция или приживе непубликувани и новооткрити през последните десетилетия.
Писателят носи отговорност не за думите, с които си служи, а за смисъла, в който ги употребява. Думите, с които строи своите художествени светове, са невинни толкова, колкото са невинни камъните – с тях можеш да градиш или да убиваш.
Стоянка Грудова
„Време на прозрачност“ включва част от непубликуваните й поетични творби.
Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това.
Йорданка Белева
Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд – това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това.
Петър Чухов
В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 – 1939). Повече от десетилетие след края на Първата световна война той работи като кореспондент на Франкфуртер Цайтунг, Берлинер Бьорзен-Курир, Прагер Тагблат.
Прочува се като пътуващ репортер много преди да публикува най-добрите си романи Йов, Радецки марш, Гробницата на капуцините, новелите Бюстът на императора, Легенда за светия пияница… Неслучайно през 1987 г. на негово име е учредена австрийско-френската награда за международна публицистика.
Изграден на три равнопоставени взаимопроникващи се нива, романът „Някой си господин Пекелни“ справедливо може да бъде наречен литературоведски детектив. В търсене на доказателства за реалното съществуване на един малък човек, господин Пекелни, бегло споменат в романизираната автобиография „Обещанието на зората“ на легендарния мистификатор Ромен Гари, авторът проследява сложната, изпълнена с тайни и загадки съдба на самия Гари и отдава почит на литературата като възможност да се доближим до истината и да я поддържаме в паметта си. Въпреки преплитането на реалност и фикция.
Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово – от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на „високи форуми“, той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи… Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да дадат отговора на проклетите въпроси, които сфинксът на нашето време ни задаваше. Иван Радоев е от малцината, които реално задържат уважението и „рейтинга“, които още приживе си бяха спечелили. Това е съдба само на действително заслужилите строители на държавата на българската словесност.
Леон Даниел
Трайните неща“ от поетическото наследство на един голям български поет на ХХ век, „стихотворенията без дата“, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. Заради приближаването на по-младите поколения до тези образци, до непреходното им настояще.
От издателя
Светът от вчера (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881-1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици – Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна – чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Époque – с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните й идоли – от Рилке, Херцл и Ромен Ролан до Рихард Щраус, Фройд и Горки.
Но също, толкова отблизо, и с политическите трусове, с военните погроми и падението на света през двете Световни войни. Пред нас е и самият Цвайг – с всяка стъпка в писателската му кариера, с гражданските му позиции, илюзиите и вълненията, куриозите и страховете на живота му. В тази изповед-сбогуване писателят изгнаник Цвайг отпечатва блясъка и трагиката на епохата. Както и своя портрет – на заклет поклонник на културата и хуманист с идеал за свят без граници.
