Войникът си спомни

„Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване. […] Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на
човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да
поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на „колкото по-
ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си“, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на всекиго.“

Д-р Барт Ян Спрьойт
Реформаторис Дагблад

„Какво прави романа „Войникът си спомни“ на Анет Даня толкова добър? Две неща. На първо място, темата, която Даня разработва много интересно: за функционирането на паметта, за нейната сила, но и за нейните ограничения, както и как спомените може да се манипулират. Защото писателката се фокусира върху войник, който се бие в Първата световна война, изчезнал и после намерен в приют. Заедно със съпругата си той трябва да реконструира своето минало. Отново и отново. И това е второто нещо: характерният стил на Анет Даня.“

Мариус де Смет,
Книжарница Атенеум & Информационен център Спьой