Стоянка Грудова (1948 – 2018) завършва Българска филология в СУ. Животът и творчеството й са свързани с Бургас. Дебютира в сборника „Петима млади поети“ (1978). Автор е на стихосбирките „Свят“ (1981), „Съзнание“ (1986), „Аз рибата“ (2012) и „Бъдещето между нас“ (2014), както и на три книги с поезия за деца: „Ангелче братче“ (2000), „Молитвениче“ (2007) и „Звездичка с рошава косичка“ (2009). Двукратен носител на годишната литературна награда за поезия на Община Бургас – плакет „Христо Фотев“ за книгите „Молитвениче“ и „Аз, рибата“. Нейни стихотворения са публикувани в български и преводни антологии на съвременна българска поезия.
„Напускала съм полето на писането, за да се отдавам на дейности, чиито мотиви са били същите, както в стиховете ми – да променям себе си и човешкия свят към по-добро. Многократно съм го правила, защото не съм виждала как поезията би имала средствата да го постигне. Оказа се, че това недовиждане е било по-скоро недоверие в собствените ми сили и възможности. След 25 години мълчание излезе „Аз рибата“, после „Бъдещето между нас“ и ето сега си казвам: не мога да променя целия свят, но мога да променям себе си и да свидетелствам чрез езика как това се случва. Хората имат глад за живи примери на духовна опитност, а поезията е най-близко до дъното на душата. Наистина, накъде без нея? В този фин план на човешката ни същност със сигурност има как да си помогнем в извисяването на визията за самите себе си и за света.“
Из интервю на Габриела Ахчийска със Стоянка Грудова, 5.2.2018 г.
Показване на 2 резултата
