Цюндел си отива

„Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки.
Пустиня или джунгла, или море, или небе.“

Още с първия си роман „Цюндел си отива“, оценен от критика и читатели като „вертикално излитане” и „една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература“, Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век.

Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита и нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, непоносимостта му към оглупяващото консуматорско общество, невъзможността му да се идентифицира с някоя обществена група и абсурдните ситуации, в които той се оказва, изглеждат колкото заслужаващи съчувствие, толкова и трагикомични и дори гротескни, а ефектът от описанието им е подчертано забавен.