Приготви се да нямаш

Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово – от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на „високи форуми“, той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи… Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да дадат отговора на проклетите въпроси, които сфинксът на нашето време ни задаваше. Иван Радоев е от малцината, които реално задържат уважението и „рейтинга“, които още приживе си бяха спечелили. Това е съдба само на действително заслужилите строители на държавата на българската словесност.

Леон Даниел