Зрящият е хляб

Поезията на Биньо Иванов е онази частица от историята на съвременната българска литература, съществуването на която ни убеждава, че може да се появи – в същата тази история – лирика,  неподвластна на гравитацията на тукашното писане, лирика, прорязала като светкавица върху небето ясно соцреалистическата безоблачна гладкост. Биньовата поезия – също като душата на глухарчето от стиховете му – тържествено лети, превземайки всички небесно-земни висоти на едно неистово и непознато – до нейното раждане – новоизричане. Тя е не просто друг език, с който се изговаря мисълта. Тя самата е друга мисъл на езика. С нея светът, който се изкушаваме да мислим като понятен и познаваем, се новоназовава, пре-написва, пре-сътворява, пре-изобретява. Светият кръст на  кривата си мисъл закрепил, недосегаем за изпепеляващия огън на забравата е Биньо Иванов – този възхитителен поетически саламандър.

Гергина Кръстева