Билге Карасу

Билге Карасу следва философия в Истанбул и е един от малкото езикови философи в Турция. До смъртта си през 1995 г. преподава в Университет „Хакатепе“ в Анкара. През петдесетте години дебютира на страниците на турските литературни списания с поезия. Първият му сборник с разкази „Troya’da Ölüm Varadı“ (Смърт в Троя) се появява през 1963 г. За втората си книга „Uzun sürmüş Bir Günün Akşamı“ (Вечерта на един дълъг ден) получава наградата „Саит Фаик“, най-важната награда за художествена литература в Турция. Следват „Göçmüş Kediler Bahçesi” (Градината на заминалите си котки, 1979), „Kısmet Büfesi“ (Павилион на съдбата, 1982), „Gece“ (Нощ, 1985), „Kılavuz“ (Екскурзоводът, 1990) и „Ne Kitapsız Ne Kedisiz“ (Нито без книга, нито без котка, 1994). Романът му „Narla Incire Gazel“ (Почит към нара и смокинята, 1995) излиза след смъртта му. Карасу превежда от няколко езика, сред които английски,
френски и италиански, превеждал е Уилям Фокнър, Д. Х. Лорънс, Симон дьо Бовоар, Итало Калвино и много други. За превода си на „Мъжът, който умря“ от Лорънс получава наградата за превод на Турското езиково общество. За романа си „Нощ“ през 1991 г. получава американската награда „Пегас“ за най-добър чуждоезичен роман на отминалото десетилетие. Американският превод на романа („Night“) излиза в „Luisiana State Univesity Press“, френският („La Nuit“) ‒ в издателство „Differance“, а немският („Die Nacht“) се появява през 2001 г. в издателство „Literaturca“. През 2002 г. е публикуван английският превод на сборника с разкази „Смърт в Троя“, а през 2003 г. – и на „Градината на заминалите си котки“, дело на Арон Аджи.

Показване на единствения резултат