Цюндел си отива

Цюндел си отива

Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки.
Пустиня или джунгла, или море, или небе.

Още с първия си роман „Цюндел си отива“, оценен от критика и читатели като „вертикално излитане” и „една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература“, Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век.

Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита и нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, непоносимостта му към оглупяващото консуматорско общество, невъзможността му да се идентифицира с някоя обществена група и абсурдните ситуации, в които той се оказва, изглеждат колкото заслужаващи съчувствие, толкова и трагикомични и дори гротескни, а ефектът от описанието им е подчертано забавен.

Изпаднал в отчаяние и резигнация и претърпял почти кафкианска метаморфоза, в пика на екзистенциалната си драма Цюндел изчезва безследно, като оставя читателя без еднозначен отговор на не един въпрос.

Книгите на Маркус Вернер, преведени до момента на двадесет езика, му донасят престижни литературни награди и отличия, сред които на името на Херман Хесе (1999), Йозеф Брайтбах (2002), Йохан-Петер Хебел (2002), Шилеровата награда на Фондацията на швейцарските писатели (2005), наградата за литература „Бодензее“ на град Юберлинген (2006), почетната награда на град Шафхаузен (2008) и други.

Прочети още: Цюндел си отива (фрагменти)

 

Купи тази книга в интернет от