Санаториум Клепсидра

Санаториум Клепсидра

В първия разказ от „Санаториум „Клепсидра“ Бруно Шулц се връща към спомена за онази най-древна, вълшебна, изгубена книга от зората на детството. Светът растеше в нейните страници; разлистваха се хоризонти; далечината оживяваше между прехласнатите ни ръце. Свещена книга на отишлите си детски дни, енциклопедия на всевъзможното, която е не написана веднъж завинаги, а магически се пише пред четящото я око, всеки път по-нова, богата, изумителна. Мастилото ѝ мирише на далечни страни, буквите ѝ – ято пъстри птици – пърхат прелестно с криле, летят към нови континенти на възторга. Laterna magica на чудеса и тайни – ослушани в музиката на шумолящите ѝ картинки, не забелязвахме, че детството ни се изплъзва, че светът се смалява, докато растем.

После, един прекрасен фатален ден забравяме за Книгата, изгубваме я сред другите обикновени книги. Цялото творчество на Бруно Шулц е гениален опит да се поправи тази загуба, да се проправи път назад – към чудото и тайната. Книгите си той пише с възкръснали страници от Книгата; той спасява удивлението ни от затвора на забравата – връща на живота изчезналите небеса.

Антоан Асенов