Канелените магазини

Канелените магазини

„В „Канелените магазини“ разказвачът е един, но като че ли погледът и наративът произтичат отвсякъде – от бащата, от кучето, от гората, от времето. Чрез тези разказвателни кръстосвания Шулц доближава далечното, отдалечава близкото, заличава перспективата и по този начин постига (или поне опитва) демиургично всеприсъствие.

Особено детайлен и буен е той в описанията, обикновено въвеждащи, на природни сцени. Фетишизмът към женски крака от рисунките тук е насочен към околната среда. Резултатът са зрелищни шествия на чудати образи, странни думи и диви метафори, в които на всяка крачка изникват изненадващи сравнения, олицетворения, паралелизми. Природата бива очовечена (например една градина е „настръхнала“, „наежена“, „окелявяла“, има плещи, изпада в лудост), а човек бива оприроден (например една ръчичка е „току-що напъпила“). Този анимизъм отново води към прастарата идея за света като едно цяло тяло, огромно тяло, което диша, гледа и чувства, неразбираемо тяло, което разказвачът се опитва да постави, вместо себе си, в центъра на писането.“

Стефан Русинов 

 

Шулц „...понякога пише като Кафка, понякога като Пруст, а на моменти достига дълбочини, недостигнати от нито един от двамата“.

Исак Башевис Сингер

 

„... цялата „философия“ на Шулц – това е птица, която може да живее само в една клетка – в неговата изящна проза.“

Адам Загаевски 

 

„Това несъмнено е магическа проза, осмислено магическа, донесла в полската литература метафората на новото време – метафора, която я е разкрепостила по небивал начин, но и я е обвързала с нова конвенция, защото магията е плен.“

Игор Клех

 

„Прозата на Шулц е от онези редки корпуси на литературното творчество, които произвеждат своя собствена космология. Вниманието към тайния, вътрешен живот на материята е нейната сърцевина. Именно това прави историите му да изглеждат толкова странни и неприличащи на нищо друго в модернисткия канон.“

Джейкъб Микановски