Художествена проза

Цял един живот

Роберт Зееталер е третият немскоезичен писател след Гюнтер Грас и Петер Щам, номиниран с романа си Цял един живот за една от най-престижните Международни литературни награди Ман Букър.

Въздействаща сила на тази малка по обем книга потвърждава, че добрата литературата не се създава непременно върху изключителен материал. Пред нас е целият обикновен живот на обикновения романов герой Андреас Егер, който с естествен стоицизъм приема всички изпитания и превратности на съдбата. Везната между баналното, понякога крайно в жестокостта си, и възвишеното се залюлява в редки моменти, но именно те правят от него човека, който е.

 

Разказът е изграден върху няколко времеви линии, които накрая се събират в завършен житейски кръг и прегледна събитийна мозайка. Плавните, почти незабележими преходи наред със спокойния ритъм, пълното отсъствие на патетика и поетичната простота на езика са като филтър от нежна светлина, смекчаваща суровостта на преживяното от героя на романа. 

Автобиография на един труп

Автобиография на един труп
Автобиография на един труп

Сигизмунд Кржижановски (1887-1950). Роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на „Арбат“, сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская энциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек – техен съвременник – тогава и сега, със спокойната метафизична усмивка на Чешърския котарак, наблюдаващ от миниатюрната си мансарда кипящия живот на следреволюционна Москва. В генеалогията на фантастичния разказ Кржижановски е липсващото звено във веригата, започваща от По, Гогол и Андерсен, минаваща през Хотърн и стигаща до Борхес. Кржижановски е истински литературен гросмайстор, а „Автобиография на един труп“ съдържа някои от най-добрите му партии.

Ръкописите наистина не горят.

Момчил Миланов

Пропуснатата жена

Пропуснатата жена
Пропуснатата жена

Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога „Щастие от островите“ със снимки на „красиви туземки, търсещи брак“...

 

Хамалинът Самуел

Хамалинът Самуел
Хамалинът Самуел

Исак Самоковлия е сред малцината босненски евреи, преживели холокоста, а разказите му са най-хубавият, най-точният и най-трайният художествен документ за техния живот и ни разкриват един чист, почтен, добродетелен свят, в който човешкото достойнство, солидарността – качества, присъщи на сефардската общност, надделяват над нейните страсти и драми, колкото и бурни да са те, и придават един по-благороден, по-хармоничен нюанс на балканското ни битие и житие.

Настоящото издание е сборник с най-добрите разкази на писателя, кратък представителен избор от неговото творчество.

 

Итанесиес

Итанесиес
Итанесиес

Сигизмунд Кржижановски (1887-1950), роден в Украина рускоезичен писател от полски произход. Детството и младостта му преминават в Киев, където завършва право в Киевския университет и наред с това изучава философия, психология, история на науката, литературата, музиката, театъра, чужди езици. През 1922 година се преселва в Москва и повече не я напуска. От огромното му по обем творчество приживе виждат бял свят едва няколко новели, няколко очерка, една повест, петнайсетина статии. „Незабелязан гений, равняващ се по талант на Едгар По и Александър Грин”, ще отбележи в работния си бележник поетът Георгий Шенгели. Двайсетина години по-късно тази следа ще отведе до съхранения по волята на съдбата архив на Кржижановски. Първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му.

Пътища в нощта

Пътища в нощта
Пътища в нощта

Гайто Газданов (1903—1971) напуска Русия с първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След няколкогодишно странстване, свързващо го за кратко и с България, той се установява във Франция, където още с първите си разкази и романи се утвърждава като ярък и самобитен писател. Оценена високо в своето време, прозата на Газданове е преоткрита в края на ХХ век и донася на своя автор макар закъсняла, но напълно заслужена слава, като му отрежда място сред най-значимите представители на руската литература.

Призракът на Александър Волф

Гайто Газданов (1903-1971), едно от най-ярките имена на руската емигрантска литература, започва творческия си път във Франция, но до края на живота си пише на руски език и се смята за руски писател. Поетът символист Вячеслав Иванов определя неговия уникален стил като магически реализъм.

„Кой би предположил, че руската литература, претърсена без остатък през последните десетилетия, е крила още една искряща скъпоценност като този роман?” 

Бригите ван Кан, Германско радио

Цюндел си отива

Цюндел си отива
Цюндел си отива

Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки.
Пустиня или джунгла, или море, или небе.

 

Още с първия си роман „Цюндел си отива“, оценен от критика и читатели като „вертикално излитане” и „една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература“, Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век.

 

Падналият ангел

Падналият ангел
Падналият ангел

„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.” Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел”, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното.

Пътуването на Кокошкин

Пътуването на Кокошкин
Пътуването на Кокошкин

В този неголям по обем роман присъства с най-драматичните си събития цял един век човешка история, въплътена в житейската история на основния персонаж Фьодор Кокошкин. Действителни факти и фикция в няколко хронологически непоследователно разположени времеви линии, с чието наслагване накрая се проявява и по-голямата картина: пътуването на вече възрастния Кокошкин през 2005 г. от Европа за САЩ на презокеанския кораб „Куин Мери 2” след краткото му завръщане по местата на детството и младостта му, бягството на 11-годишното момче и майка му от Петербург през 1918 г.