Начало

Роберт Зееталер е третият немскоезичен писател след Гюнтер Грас и Петер Щам, номиниран с романа си Цял един живот за една от най-престижните Международни литературни награди Ман Букър.

Въздействаща сила на тази малка по обем книга потвърждава, че добрата литературата не се създава непременно върху изключителен материал. Пред нас е целият обикновен живот на обикновения романов герой Андреас Егер, който с естествен стоицизъм приема всички изпитания и превратности на съдбата. Везната между баналното, понякога крайно в жестокостта си, и възвишеното се залюлява в редки моменти, но именно те правят от него човека, който е.

 

Разказът е изграден върху няколко времеви линии, които накрая се събират в завършен житейски кръг и прегледна събитийна мозайка. Плавните, почти незабележими преходи наред със спокойния ритъм, пълното отсъствие на патетика и поетичната простота на езика са като филтър от нежна светлина, смекчаваща суровостта на преживяното от героя на романа. 

Светът от вчера (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881-1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици – Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна – чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Époque – с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните й идоли – от Рилке, Херцл и Ромен Ролан до Рихард Щраус, Фройд и Горки.

Но също, толкова отблизо, и с политическите трусове, с военните погроми и падението на света през двете Световни войни. Пред нас е и самият Цвайг – с всяка стъпка в писателската му кариера, с гражданските му позиции, илюзиите и вълненията, куриозите и страховете на живота му.В тази изповед-сбогуване писателят изгнаник Цвайг отпечатва блясъка и трагиката на епохата. Както и своя портрет – на заклет поклонник на културата и хуманист с идеал за свят без граници.

Пропуснатата жена

Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога „Щастие от островите“ със снимки на „красиви туземки, търсещи брак“...

 

Канелените магазини

„В „Канелените магазини“ разказвачът е един, но като че ли погледът и наративът произтичат отвсякъде – от бащата, от кучето, от гората, от времето. Чрез тези разказвателни кръстосвания Шулц доближава далечното, отдалечава близкото, заличава перспективата и по този начин постига (или поне опитва) демиургично всеприсъствие.

Особено детайлен и буен е той в описанията, обикновено въвеждащи, на природни сцени. Фетишизмът към женски крака от рисунките тук е насочен към околната среда. Резултатът са зрелищни шествия на чудати образи, странни думи и диви метафори, в които на всяка крачка изникват изненадващи сравнения, олицетворения, паралелизми. Природата бива очовечена (например една градина е „настръхнала“, „наежена“, „окелявяла“, има плещи, изпада в лудост), а човек бива оприроден (например една ръчичка е „току-що напъпила“). Този анимизъм отново води към прастарата идея за света като едно цяло тяло, огромно тяло, което диша, гледа и чувства, неразбираемо тяло, което разказвачът се опитва да постави, вместо себе си, в центъра на писането.“

Стефан Русинов

Итанесиес

Сигизмунд Кржижановски (1887-1950), роден в Украина рускоезичен писател от полски произход. Детството и младостта му преминават в Киев, където завършва право в Киевския университет и наред с това изучава философия, психология, история на науката, литературата, музиката, театъра, чужди езици. През 1922 година се преселва в Москва и повече не я напуска. От огромното му по обем творчество приживе виждат бял свят едва няколко новели, няколко очерка, една повест, петнайсетина статии. „Незабелязан гений, равняващ се по талант на Едгар По и Александър Грин”, ще отбележи в работния си бележник поетът Георгий Шенгели. Двайсетина години по-късно тази следа ще отведе до съхранения по волята на съдбата архив на Кржижановски. Първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му.