Начало

Жената, която продаде мъжа си на битака, или как станах разказвач

Рафик Шами (1946), роден и прекарал първите 25 години от живота си в любимия си Дамаск, в началото на 70-те години на ХХ век се вижда принуден да го напусне и след кратко скиталчество се установява в Германия, където живее и днес. Направил първите си стъпки в литературата на арабски език, в емиграция започва да пише на немски и става един от най-четените и превеждани немскоезични писатели. Автор е на книги за деца, на литературни и публицистични есета, разкази, романи, два от които, „Тъмната страна на любовта“ и „Тайната на калиграфа“, са преведени на близо 30 езика. Огромната си популярност Шами дължи и на изявите си като устен разказвач. Отличен е с множество литературни награди – общо 33 до момента, в Германия, Австрия, Швейцария, Нидерландия, САЩ, с голямата награда на германската Академия за детска и юношеска литература (2015), на Съюза на германските журналисти „Златен ред“ (2016) и др.

Вечер при Клер - Гайто Газданов

ГАЙТО ГАЗДАНОВ (1903-1971) напуска Русия с първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След неколкогодишно странстване, свързващо го за кратко и с България, той се установява във Франция, където още с първия си роман "Вечер при Клер” (1929 г.) се утвърждава като ярък и самобитен писател. Оценена високо в своето време, прозата на Газданов е преоткрита в края на ХХ век и му донася макар закъсняла, но напълно заслужена слава, като му отрежда място сред най-значимите представители на руската литература. Той е автор е на близо четиридесет разказа и девет романа, два от които, „Призракът на Александър Волф” и „Пътища в нощта”, вече бяха издадени в превод на български език.

Итанесиес

Сигизмунд Кржижановски (1887-1950), роден в Украина рускоезичен писател от полски произход. Детството и младостта му преминават в Киев, където завършва право в Киевския университет и наред с това изучава философия, психология, история на науката, литературата, музиката, театъра, чужди езици. През 1922 година се преселва в Москва и повече не я напуска. От огромното му по обем творчество приживе виждат бял свят едва няколко новели, няколко очерка, една повест, петнайсетина статии. „Незабелязан гений, равняващ се по талант на Едгар По и Александър Грин”, ще отбележи в работния си бележник поетът Георгий Шенгели. Двайсетина години по-късно тази следа ще отведе до съхранения по волята на съдбата архив на Кржижановски. Първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му.

Пътища в нощта

Гайто Газданов (1903—1971) напуска Русия с първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След няколкогодишно странстване, свързващо го за кратко и с България, той се установява във Франция, където още с първите си разкази и романи се утвърждава като ярък и самобитен писател. Оценена високо в своето време, прозата на Газданове е преоткрита в края на ХХ век и донася на своя автор макар закъсняла, но напълно заслужена слава, като му отрежда място сред най-значимите представители на руската литература.

Гайто Газданов (1903-1971), едно от най-ярките имена на руската емигрантска литература, започва творческия си път във Франция, но до края на живота си пише на руски език и се смята за руски писател. Поетът символист Вячеслав Иванов определя неговия уникален стил като магически реализъм.

„Кой би предположил, че руската литература, претърсена без остатък през последните десетилетия, е крила още една искряща скъпоценност като този роман?” 

Бригите ван Кан, Германско радио